Бъдни вечер

Последна промяна на: 13:38, 24.12.2010 г.
Автор: Зарко Маринов
В рубрика: Изяви
15 Посещения
0 Коментара

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата присъстват само постни ястия, нечетни на брой. 24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

Трапезата

Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са 7, 9 или 11 на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Най-често на трапезата присъстват варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година. Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: “Толкова високо да е житото!”. Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея.

Поверия

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи – по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.

Коледуването

След полунощ на Бъдни вечер започва самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук идва и името им – коледари. Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни.